ИСТОРИЯ

1869 - Основано първото читалище в Мъглиж от будните мъглижки младежи Грую Манафов, поп Георги Константинов, Рашо Руев, Христо Телбизов, Костадин Пенов, Георги Стрешков, даскал Митьо Чернев.Читалището наричат “Саморазвитие”. Първи председател – отец Калиник

1870 – Захарий Княжески слага началото на мъглижката библиотека, като подарява на мъглижани част от 2000 книги, които докарва в мъглижкия манастир. Библиотеката се помещава в една от килиите на манастира.

1875 – Поставя се началото на театралната дейност. През коледните празници за пръв път читалищните членове подготвят и представят пиесата “Многострадална Геновева”. Следващите постановки са “Хаджи Димитър” и “Стефан Караджа”.

1877 – Манастирът е опожарен от турците и заедно с него изгаря първата библиотека.

1882 – Мъглижките учители събират средства, закупуват книги и възстановяват библиотеката в една от стаите на мъглижкото училище. За жалост втори пожар отново ги унищожава.

1918 – За трети път се събират книги и се възстановява библиотеката, която отново се помещава в една от стаите на мъглижкото училище.Мъглижките ученици от просветно дружество “Лерин” Казанлък подаряват своите книги, за да продължи работата на библиотеката.

1923 – Председател на читалището е Иван Бакалов. Той подема кампания за събиране на пари за закупуване на нови книги. Библиотеката наброява 800 тома.

1932 – Поставя се началото на първия смесен четиригласен хор, който пее и църковни песни.

миналото

1952 – Председател на читалището е Иван Койчев Османлиев. Секретар – Танка Шукюрлиева. Библиотечният фонд нараства на 1091 тома.

Към читалището е създаден нов смесен четиригласен хор под диригенството на Неделчо Малаков. През своето съществуване хорът разучава и подготвя над 50 хорови песни представени на прегледи, тържества, събори, фестивали. В него взимат участие над 60 самодейци, някои от които пеят в продължение на 10 -15 години.

Развива се и театралната дейност. През годините на мъглижка сцена се поставят и играят 26 многоактни и 28 едноактни пиеси – “Свeтове”, “Любов”, “Службогонци” и “Щастие” от Орлин Василев., “Свекърва”, “Бойка”, “Боряна” , “Карнавал”, “Изневяра” и други.

1953 -за председател на читалището е избран Неделчо Малаков. В продължение на 32 години той посвещава своя живот в името на съхранението на таланта и духовността българска. Читалищната дейност бележи връх в развитието си под неговото ръководство като председател .

1954 – 1964 - Към читалището работят музикална школа по акордеон, езикова школа по френски, театрален състав и смесен четиригласен хор.

Смесеният четиригласен хор взема участие във всички прегледи на художествената самодейност в първи, втори и трети Републикански фестивал. Класиран е за окръжен първенец и е награден с акордеон 85 баса.

Читалището участва в прегледа на народния фолклор “Тракия пее” и получава грамоти за отличие.

1965 – Към читалището е сформиран състав за български народни танци.

Библиотечният фонд наброява 12 466 книги. Със своите възможности библиотеката довежда до знанието на читателите най-хубавите страници на българската и световна литература, съдейства за духовното съзряване на младото поколение и обогатява мъдростта на по-старите.

24 май 1969 - Тържествено честване сто годишнината от създаване на читалището. Председателят Неделчо Малаков изнася юбилеен доклад, а самодейните състави участват в концертната програма.

Читалището е удостоено с орден “Кирил и Методий” І степен.

1970 - На 19 април се провежда среща с режисьора Неделчо Чернев и артистите Стефан Данаилов, Георги Черкелов и Григор Вачков взели участие в създаването на филмовата поредица “На всеки километър”.

Гостуващият екип разказва интересни моменти от създаването на филма и своето участие.

1971 – На 27 февруари е направена първата копка на новия читалищен дом-паметник в гр.Мъглиж. Проектът на читалищната сграда е изработен от архитект Живка Кирчева. Технически отговорник на строежа е Петко Бубанов.

1972 - На 24 юни е премиерата на пиесата “Събота 23” от Ст.Цанев, подготвена и изнесена 25 пъти от театралния състав към читалището. В нея участват Танка Шукюрлиева, Бакой Генев, Петър Кундурджиев, Танка Павлова, Тодор Загаров, Йовчо Димов и Радка Дончева. С нея се достига до заключителния етап на ІV Републикански фестивал в гр.Враца.

1973 – Открит просторен, многофункционален Дом-паметник на културата, където се намира читалището днес.

Библиотечният фонд наброява 12 466 тома.

Към читалището са изградени следните състави:

театрален състав с ръководител Петър Кундурджиев

Смесен читалищен хор с ръководител Неделчо Малаков

Танцов състав с 30 души

Езикова школа с два класа – немски и френски

Музикална школа с два класа – пиано и акордеон

1973 – 1989 - Разцвет в цялостната дейност на читалището .

Под ръководството на председателя Неделчо Малаков и секретаря Танка Шукюрлиева в читалището продължават да работят и печелят призови места смесеният хор, театралният състав, танцовият състав.

Децата се обучават в школи, кръжоци и курсове.

Библиотечният фонд нараства.

16 септември 1989 - Тържествено честване 120 години от създаване на читалището.

Доклад за дейността изнася Мария Гуджева – председател на читалището.

В концертната програма вземат участие самодейци към читалището и артистите от Народна опера Стара Загора Катя Боруджиева и Дамян Низамов.

Празникът завършва с модно ревю от ЦНСМ гр.София

и народни хора на площада.

29 май 1999 – Тържествено честване 130 години от създаване на читалището.

Доклад за цялостната дейност изнася Галина Арабаджикова – председател .

Изнесен е празничен концерт – спектакъл с участие на самодейци към читалището

Днес

29 май 2009 – Тържествено честване 140 години от създаване на читалището.

Галина Арабаджикова – председател прави презентация за периода от създаване на читалището до 2009 г.

Годишнината се отбелязва с професионално поднесен концерт – спектакъл, в който участват всички самодейни състави към читалището.

Самодейците и служителите са удостоени с грамоти, а самодейните колективи получават парични награди.

В продължение на 143 години читалище “Пробуда-1869” гр.Мъглиж заема достойно място в културния живот на града и е хранител на българската култура.

 

.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg